Оценка на нуждите и съществуващите решения за целевите потребители с увреждания
На 31 май 2024 г. беше проведена работилница с представители на Съюза на слепите в България в конференционната зала на Кари Дом, Варна. Целта на работилницата беше да се оценят текущите нужди и предизвикателства, с които се сблъскват хората с увреждания, особено в контекста на транспортните услуги, и да се преценят съществуващите решения, които са на разположение за тях. В събитието участваха 12 души, включително представители на БАТТИ (Българска асоциация за транспорт и транспортна инфраструктура), както и служители на Кари Дом, които редовно работят с деца с намалена подвижност или други специални потребности.
Основни теми от дискусията и ключови находки
Работилницата беше организирана с цел събиране на лични мнения и преживявания от хора с увреждания на зрението и подвижността, които редовно използват различни видове транспорт. Отговорите се фокусираха върху въздушен, градски и воден транспорт, както и върху пътната инфраструктура и достъпността на транспортните терминали.
1. Оценка на законодателната рамка
Участниците се съгласиха, че въпреки че законодателната рамка, която регулира транспортните услуги за хора с увреждания, е добре изградена, прилагането й е сериозен проблем. За всички видове транспорт – въздушен, градски и воден – се наблюдава липса на спазване на законите. Групата подчерта, че е необходимо да се въведат по-строги мерки за контрол и по-сурови санкции за неспазване на законодателството.
2. Препоръки за подобрения
Участниците посочиха следните области, които изискват подобрение за всички видове транспорт:
- Подобрения в инфраструктурата: Подобрено проектиране и изграждане на инфраструктура за улесняване на достъпа на хора с увреждания.
- Обучение на служители: Повишено внимание към обучението на персонала за помощ на хора с увреждания, за осигуряване на по-високо ниво на обслужване и разбирателство.
- Интеграция на технологии: Внедряване на нови технологии, като цифрови приложения и асистивни устройства, за подобряване на транспортната среда.
3. Общото качество на транспортните услуги
Когато участниците бяха попитани да оценят общото качество на използваните транспортни услуги, те дадоха лоша оценка. Те отбелязаха, че има спешна необходимост от подобрения в достъпността, надеждността и инклузивността на услугите.
4. Чести трудности при пътуванията
- Въздушен транспорт: Най-голямото предизвикателство беше липсата на достъпна навигация в летищата, особено трудността да се ориентират в терминалите и проблемите преди качване на самолета.
- Градски транспорт: Хората със зрителни увреждания посочиха трудности при разпознаване на автобуси и навигацията на автобусни и жп станции. Те отбелязаха липсата на подходяща инфраструктура и липсата на надеждни информационни системи.
- Воден транспорт: Въпреки че малко участници са използвали воден транспорт, тези, които са, споделиха, че той е или недостъпен, или считан за опасен за хора с увреждания, което води до избягване на този вид транспорт.
5. Достъпност на пътната инфраструктура
- Въздушен транспорт: Липсата на тактилни алеи в летищата беше основен проблем.
- Градски транспорт: Участниците посочиха няколко проблема:
- Тактилните пътеки и пешеходните маршрути често са блокирани от дървета, сгради или велосипеди.
- Общински скутери и велосипеди са оставени на неозначени места, създавайки допълнителни препятствия.
- Липсата на достъпни пътеки за електрически инвалидни колички и опасната интеграция на тези колички с общия трафик водят до сериозни рискове.
- Липсата на подходяща поддръжка на инфраструктурата като пешеходни пътеки, тактилни пътеки и светофари (например, неработещи бутони за слепи) допълнително утежнява ситуацията.
6. Достъпност на транспортните терминали
Участниците посочиха няколко проблема със достъпа до терминали:
- Летища: Липсата на тактилни пътеки и липсата на помощ при качване на самолета правят въздушния транспорт особено труден. Участниците отбелязаха, че летищните служители или рампагентите трябва да бъдат на разположение, за да помогнат на пътниците да се ориентират до самолета.
- Градски транспорт: На автобусни спирки и жп станции често няма работещи аудио системи, а табелите са объркващи или недостъпни. Липсата на тактилни пътеки и звукови системи на жп станции също прави ориентирането трудно.
7. Достъпност на превозните средства
- Въздушен транспорт: Липсата на платформи тип ескалатор за помощ на хора с подвижностни проблеми при качване на самолети, както и липсата на специални места за хора с увреждания в самолетите.
- Градски транспорт:
- Автобусите често са препълнени, което прави качването трудно.
- Електрическите автобуси са тихи, което представлява опасност за хора със зрителни увреждания.
- Автоматите за билети в автобусите не са пригодени за хора с увреждания на зрението или подвижността, а качването на влак е особено трудно без помощ.
8. Знания на персонала и взаимодействие с хора с увреждания
Участниците отбелязаха липса на обучение сред персонала, особено в летищата и градския транспорт. Въпреки че общото отношение е добро, служителите обикновено не разполагат със специализирани знания как да помагат на пътници с увреждания. Това води до ситуации, в които служителите, например, не помагат правилно на слепи хора или създават неудобства, като настояват за използването на инвалидна количка за транспорт.
9. Качество на информацията за пътниците с увреждания
Участниците посочиха няколко проблема:
- Въздушен транспорт: Информационните табели обикновено са разположени твърде високо и с малък шрифт, което ги прави трудни за четене от пътници със зрителни увреждания. Липсата на достъпно приложение за информация относно полетите също беше отбелязана.
- Градски транспорт: Има неработещи и неактуални аудио системи на автобусни спирки. Често неработещите осветителни табели на автобусите допълнително затрудняват ориентирането на хората със зрителни увреждания.
10. Препоръки за подобрение
В допълнение към вече посочените подобрения, участниците подчертаха необходимостта от:
- Повишено обучение на персонала: Шофьорите на автобуси и другите служители в обществения транспорт трябва да преминат допълнително обучение, за да могат по-добре да асистират пътници с увреждания.
- Правни и инфраструктурни реформи: Преди да се приемат нови закони или да се реализират нови инфраструктурни проекти, трябва да се проведат консултации с асоциации на хора с увреждания, за да се гарантира, че нуждите на хората с увреждания са адекватно отчетени.
- Технологични решения: Интегрирането на нови технологии, които правят транспортните среди по-достъпни, като интелигентни приложения за навигация и актуални данни за транспортните услуги.
11. Допълнителни коментари и добри практики
Участниците споделиха няколко предложения, базирани на успешни практики от други страни:
- Гласов синтезатор на терминали: Компютърна система, която чете текста на глас, може да помогне значително на пътниците със зрителни увреждания.
- Специализирани транспортни средства: В летищата трябва да се осигурят малки автобуси, предназначени специално за пътници със специални нужди.
- Синхронизирани информационни табели: Комбинирането на звукова и визуална информация в едно устройство би осигурило по-точни и полезни данни.
- Дистанционни устройства за идентифициране на автобусни линии: Преактивацията на дистанционните устройства, които обявяват номера на пристигащите автобуси, беше препоръчана.
Заключение
Работилницата разкри значителни пропуски в достъпността на транспортните системи за хора с увреждания, както в инфраструктурата, така и в качеството на услугите. Въпреки това, тя също така подчерта силното желание за подобрение на тези системи чрез законодателни реформи, по-добро обучение и внедряване на нови технологии. Ценните прозорци на участниците ще информират бъдещи инициативи, насочени към подобряване на транспорта, като го направят по-инклузивен и достъпен за хората с увреждания.